• Наредба 2 от 2013г за здравословното хранене на децата от 0 до 3 години
• Наредба 6 от 2011г. за здравословното хранене на децата от 3 до 7 години
• Наредба 2  от 20.01.2021г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните в детските заведения.

Няма да влизам в подробности по тях, но тези наредби регламентират както разнообразието в детското меню, така и качествения и количествен състав на храните за различните възрасти.

В яслата, например, се избягва употребата на сол, захарта е в минимални количества, не се допускат растителни мазнини в млечните продукти, забранено е да се пържи храната. 

Ежедневно се предлагат следните храни: зърнени и/или картофи, зеленчуци, плодове, мляко и млечни продукти, белтъчини/ различни меса, риба, яйца, бобови/

Веднъж седмично е задължително да има риба. Два пъти седмично е задължително да има бобови- боб, леща, нахут.

За децата в градинска възраст ежедневно трябва да се дават:

• 300-350г плодове и зеленчуци; 
• 350-400г мляко и 30г млечни /сирене, кашкавал/
• Веднъж седм.риба
• Два пъти седм.бобови
• Захар- до 15-17гр дневно;
• Сол-  до 3гр. Дневно;
• Шоколади и сладкарски изделия- до два пъти седмично

Това са разпоредбите за здравословно хранене на децата. Това са и условия за развиване на всички органи и системи в периода на израстване, за здравето на психиката и ума. 

Родителите, които са загрижени и запознати с тези норми, още в най-ранна детска възраст захранват и създават такива хранителни навици у децата си. При постъпване в детско заведение, те се хранят с охота, чувстват се спокойни и не прегладняват до вечерта.

Но, за съжаление, не всички деца имат такъв режим. Много от тях очакват с нетърпение да си тръгнат, да влязат в близкия хранителен магазин и да им купят всякакви захарни и тестени лакомства от там. Това се случва преди вечеря. Съответно, след тази калорийна вакханалия, те отказват и да вечерят пълноценно. Родители често споделят, че вкъщи децата са нервни, неспокойни, превъзбудени и трудно заспиват. Ами, ето причината в повечето случаи.

Какво правим в детската градина, за да преодолеем такива проблеми?

Отново – учене чрез преживяване. Готвим, украсяваме, сервираме. Организираме поне два кулинарни дни в седмицата, когато децата месят с пълнозърнесто брашно и естествени подсладители, белят яйца и правят своя яйчен пастет със сирене, мажат филии, правят си плодови салати, пици и др. Храната, приготвена с настроение и собствен труд им е винаги вкусна. Такъв подход приучва и най-злоядите към навици да се хранят, заедно с останалите и в същото време. Носи положителна емоция и наслада от храната. 

Друг начин е приучване към подреждане на масата по протокол: салфетка, цветово съчетаване на прибори и посуда, сервиране. Като в целия този процес те участват активно.

Провеждаме и тематични дни, посветени на здравословното хранене и здравословния начин на живот. Това обогатява представите им за съдържанието и значимостта на храната. 

Никога не се насилва дете да изяде нещо, което не желае. Никога не се заплашва или стимулира с обещания за награди храненето. 

Честото водене в изискани ресторанти и обръщане на внимание върху  естетиката в храненето, формира и съответната култура и отношение у децата.

Не случайно вече говорихме и за семейните стереотипи. 

В детската градина, при постъпване, родителите попълват анкета относно хранителните особености на децата си: имат ли установени алергии, непоносимости, храни с които не са захранени, какви ценности относно храненето споделят, какво харесва или не харесва детето. От там нататък изграждаме непосредствена ефективна комуникация със семейството относно развитието на хранителните навици при детето. 

Играта, освен проекция на реалностите, всъщност е най-мощният фактор за тяхното безпроблемно приемане от подрастващите.

В нея децата се опитват да задоволят своите желания, да овладяват своята тревожност и да изпитат удоволствие. Тя им позволява да проявят противоречиви чувства и настроения, скрити дълбоко в тях или неосъзнати, както и да се заявят пред света чрез образа на своя любим герой. В играта изграждат своята личност, преминавайки през всемогъществото на героя, в който се превъплъщават или постигайки въображаеми цели като построен небостъргач, каране на самолет, кола, сготвяне на вкусна храна и т.н. до безкрай теми в играта.

От друга страна, процесът на манипулация и взаимодействие в играта стимулира развитието на различни умения, свързани с фина и груба моторика, функции на мисленето и паметта, въображение, социални умения и поведенчески навици.

Играта притежава особеността да се развива и променя във времето. Тя по същество няма връзка с полов диморфизъм. 

Случва се да видите вашето момченце с герданче на врата или да поиска пръстенче като на Лили. Също, малката госпожица може да се държи като супермен, да иска да бъде футболист и да отказва рокли и панделки. Приемете, че това е етап от тяхното осъзнаване и плод на детско любопитство. Неправилно е в този период детето да бъде определяно като „женчо“ или „мъжкарана“ и изобщо да им се пришиват епитети, с които да свикват. Във всяко отношение. Трябва да се поставят граници, че това е само игра. Наблюдавайте детето, ако се чувствате притеснени за неговото полово самоопределяне и тактично го насочвайте. Но е абсолютно неправилно да му се внушават каквито и да било особености. Ето и няколко съвета за действие. Ако вашето момиченце напълно отрича фибички и шнолки, а му подарят такива, не реагирайте категорично: „О, тя не понася такива!“ Благодарете и научете и детето да благодари за подаръка. А после ги оставете някъде с уговорка да почакат докато детето пожелае да има такива.

Ако вашето момченце настоява да му купите от магазина куклата с прекрасна рокля и дълга коса, може да го направите с уговорка след като я разгледа и поиграе, да я подарите на негова приятелка, която си няма такава кукла.

Играта на децата има своите странности, които понякога са необясними. Но именно реакцията на възрастния към тези странности може да стимулира или осакати необратимо детската психика. Затова е необходим правилен подход и превантивна информираност. 

Често се случва децата да чупят играчки, да им „отмъщават“, да ги разхвърлят яростно. Също много от тях не знаят как да посрещат и преживеят загуба в игра или играят нечестно, за да спечелят те.  Ако не са научени или по-точно са отучени от умението да играят и се забавляват сами, те често скучаят и стават необщителни. 

И, не на последно място по важност, много деца се пристрастяват към електронните устройства и играта, която те предлагат. 

За всяка такава индикация се изисква специфичен подход от страна на възрастните. За да променим хода на играта понякога е достатъчно само да предложим нова игра. Да заменим една активност с друга и да го направим по увлекателен начин, без императивност. 

Как се заменят игри?

Нека ги разделим по видове:

• Сюжетни игри- те са присъщи на децата от 3-4-годишна възраст.
• Сюжетно-ролеви игри- от 4-5-годишна възраст
• Театрализирани игри- от 4-годишна възраст
• Конструктивни игри- от 3-годишна възраст
• Дидактични и автодидактични игри- от 4-5-годишна възраст
• Подвижни игри- от 3-годишна възраст
• Ситуационни игри- от 5-6-годишна възраст.

Ако играете игра тип „Не се сърди,човече“ и детето се изнерви или не желае да продължи, това е тип Автодидактична игра. Веднага може да „построите“ кула от взетите пионки и да преминете към конструктивна игра или да определите цветове на различни царства и да се „промъкнете“ с пионките там. 

Ако продължително време играете на „Гоненица“ или „Криеница“, може да преминете към по-спокойна игра. Да замените подвижната с дидактична, напр. карти-мемори, редене на пъзел или конструктивна- Лего.

Но е важно да не спирате играта рязко, защото у детето остава една празнота и чувство за незавършеност и неудовлетвореност. 

• Как да заиграем детето, когато е в лошо настроение?
• Защо децата имат предпочитани партньори за игра?
• Как се развива играта с порастването на детето?
• Кои играчки са „подходящи“?

Тези и други въпроси ще разгледаме в следващите статии за играта.