В процеса на играта се проектира истинският живот. Често се питаме: какви игри са подходящи за моето дете на тази възраст, какъв подарък е добър за детето на мои близки, за което не знам много, до колко въображаем е светът на игрите и защо се променят в различните периоди на израстването?

Играта, освен проекция на реалностите, всъщност е най-мощният фактор за тяхното безпроблемно приемане от подрастващите.

В нея децата се опитват да задоволят своите желания, да овладяват своята тревожност и да изпитат удоволствие. Тя им позволява да проявят противоречиви чувства и настроения, скрити дълбоко в тях или неосъзнати, както и да се заявят пред света чрез образа на своя любим герой. В играта изграждат своята личност, преминавайки през всемогъществото на героя, в който се превъплъщават или постигайки въображаеми цели като построен небостъргач, каране на самолет, кола, сготвяне на вкусна храна и т.н. до безкрай теми в играта.

От друга страна, процесът на манипулация и взаимодействие в играта стимулира развитието на различни умения, свързани с фина и груба моторика, функции на мисленето и паметта, въображение, социални умения и поведенчески навици.

Играта притежава особеността да се развива и променя във времето. Тя по същество няма връзка с полов диморфизъм. 

Случва се да видите вашето момченце с герданче на врата или да поиска пръстенче като на Лили. Също, малката госпожица може да се държи като супермен, да иска да бъде футболист и да отказва рокли и панделки. Приемете, че това е етап от тяхното осъзнаване и плод на детско любопитство. Неправилно е в този период детето да бъде определяно като „женчо“ или „мъжкарана“ и изобщо да им се пришиват епитети, с които да свикват. Във всяко отношение. Трябва да се поставят граници, че това е само игра. Наблюдавайте детето, ако се чувствате притеснени за неговото полово самоопределяне и тактично го насочвайте. Но е абсолютно неправилно да му се внушават каквито и да било особености. Ето и няколко съвета за действие. Ако вашето момиченце напълно отрича фибички и шнолки, а му подарят такива, не реагирайте категорично: „О, тя не понася такива!“ Благодарете и научете и детето да благодари за подаръка. А после ги оставете някъде с уговорка да почакат докато детето пожелае да има такива.

Ако вашето момченце настоява да му купите от магазина куклата с прекрасна рокля и дълга коса, може да го направите с уговорка след като я разгледа и поиграе, да я подарите на негова приятелка, която си няма такава кукла.

Играта на децата има своите странности, които понякога са необясними. Но именно реакцията на възрастния към тези странности може да стимулира или осакати необратимо детската психика. Затова е необходим правилен подход и превантивна информираност. 

Често се случва децата да чупят играчки, да им „отмъщават“, да ги разхвърлят яростно. Също много от тях не знаят как да посрещат и преживеят загуба в игра или играят нечестно, за да спечелят те.  Ако не са научени или по-точно са отучени от умението да играят и се забавляват сами, те често скучаят и стават необщителни. 

И, не на последно място по важност, много деца се пристрастяват към електронните устройства и играта, която те предлагат. 

За всяка такава индикация се изисква специфичен подход от страна на възрастните. За да променим хода на играта понякога е достатъчно само да предложим нова игра. Да заменим една активност с друга и да го направим по увлекателен начин, без императивност. 

Как се заменят игри?

Нека ги разделим по видове:

• Сюжетни игри- те са присъщи на децата от 3-4-годишна възраст.
• Сюжетно-ролеви игри- от 4-5-годишна възраст
• Театрализирани игри- от 4-годишна възраст
• Конструктивни игри- от 3-годишна възраст
• Дидактични и автодидактични игри- от 4-5-годишна възраст
• Подвижни игри- от 3-годишна възраст
• Ситуационни игри- от 5-6-годишна възраст.

Ако играете игра тип „Не се сърди,човече“ и детето се изнерви или не желае да продължи, това е тип Автодидактична игра. Веднага може да „построите“ кула от взетите пионки и да преминете към конструктивна игра или да определите цветове на различни царства и да се „промъкнете“ с пионките там. 

Ако продължително време играете на „Гоненица“ или „Криеница“, може да преминете към по-спокойна игра. Да замените подвижната с дидактична, напр. карти-мемори, редене на пъзел или конструктивна- Лего.

Но е важно да не спирате играта рязко, защото у детето остава една празнота и чувство за незавършеност и неудовлетвореност. 

• Как да заиграем детето, когато е в лошо настроение?
• Защо децата имат предпочитани партньори за игра?
• Как се развива играта с порастването на детето?
• Кои играчки са „подходящи“?

Тези и други въпроси ще разгледаме в следващите статии за играта.