След тържествена програма за доброто настроение на децата ще се грижат аниматори от агенция „Ина и Лина“. За родителите сме предвидили вкусна раздумка с кетъринг. Може да се поднесете и ваши кулинарни изпълнения. Ще бъдем щастливи да споделим този специален за всички ден!

Реално, това е много сериозно състезание, което при нас определяме като състезание по грамотност. Чрез подбрани задачи измерваме знания и умения по всички образователни направления, емоционална интелигентност и функционална грамотност на децата.

Тази година избраните теми са „Светът на животните“ при трета възрастова група и „По стъпките на Левски“ при четвърта възрастова група.

Наградите са плакети, подаръци и грамоти за победителите, грамоти и тематични екскурзии за всички участници.

Предвидените екскурзии са разходка в Националния природонаучен музей и до къщата-музей на Левски в с. Голям извор.

Да сме здрави и винаги сплотени в общите ни цели, да продължаваме да творим слънчевата история на Веселите камбанки!

Сензорните игри са, може би, най-старите като вариант игри. В миналото децата са живели сред природа и стопански дворове пълни с животинки, майките и бабите са месили тесто всеки ден, а събирането на зърна не е било планирано занимание а ежедневна, битова нужда. Тогава те са претворявали в игра целия този необятен свят от материали, присъстващи естествено в тяхното ежедневие.

Да, знам, тези игри в днешните апартаменти и затворени помещения, в които живеем, ЦАПАТ, цапат доста и създават хаос. Не стига всичко останало, което трябва да свършим, като майки, домакини и работещи жени, но и да съберем един килограм пръснат ориз от пода в целия хол някак идва свръх. 

Тук е моментът, в който обаче, ако сме решени да предоставим един добър, лесен за изпълнение и бюджетен начин за игра-изживяване на малкото ни съкровище, трябва да превъзмогнем някои от нормите ни за чистота и подреденост и да се впуснем в едно дълго и увличащо пътешествие с опознавателна цел.  Сензорната игра е изследователска игра, която разгръща компилация от сетива, като вкус, мирис, зрение и допир, като позволява на детето да определя позицията на своето тяло в пространството, да се движи свободно, да балансира. 

Доказано е, че сензорните (цапащи) игри, в които има замесени различни битови и природни материали като, зърна, брашно, пластилин, вода, лед, кал, пясък, желе, ароматни подправки и т.н., могат да бъдат изключително стимулиращи както за когнитивното, така и за физическото развитие и здраве при малките деца.

Фина и груба моторика, образуване и надграждане на речта, социално – емоционални умения, фантазия креативност, намиране на правилните решения в дадена ситуация. Това са само част от ползите, които наблюдаваме при децата, имащи ежедневната възможност да играят игри със сензорен характер. Накратко, скъпи родители, колкото и да не ни допада идеята за хаотично ровене в леген с изсипани макарони, изцапани дрешки и уста пълна със сурови овесени ядки, грабвайте една стара мушама, голямо пластмасово корито и пуснете децата да се УЧАТ ЧРЕЗ ИГРА!

Днес, базирайки се на опита ни от първо лице и съдейки по резултатите, демонстрирани от децата, с които работим, ви предлагаме един „Идейник“, в който включваме няколко основни сензорно-стимулиращи компонента, с участието на които можете да създадете безброй игри с ръце за вашите мъници вкъщи.

1. Игра с пластилин

Играта с разноцветен пластилин е едно неповторимо изживяване за малките ръчички. Освен, че мачкането, разточването, оформянето на топчета и формички е забавен и увлекателен процес, играта с пластелин спомага и за укрепването на малките мускулчета на детските пръсти – същите тези, с които децата ще се учат да държат и да пишат с молив и химикал в бъдеще.

Домашно приготвен или купен от магазина, пластилина допринася и за развитието на социални и емоционални умения при по-срамежливите мъници, разгръща фантазията на тези, които не са сигурни какво да правят с ръчичките си и подпомага речевият запас. 

Вкъщи, лесно може да разнообразявате играта с пластилин, като освен малките, пластмасови формички, предложите на мъничето предмети от кухненският шкаф, истинска дървена точилка, гребен, кестени, листа и всякакви други предмети, които биха били предпоставка за интересен и тематичен сценарий за отворена игра.

2.  „Игра в Сензорна кутия“

Всички знаем какво е пясъчник и колко много децата се забавляват, когато играят в него. Представете си сега една коляма пластмасова кутия/контейнер/леген, в който детето, играейки може да се настани или да движи ръцете си свободно, да изучава различни текстури, да манипулира с материи, да пълни и изпразва купички, чашки, капачки или хартиени рула.

„Сензорната кутия“ дава истинска възможност да разгърнем въображението си като експериментираме и предлагаме разнообразна игра на нашето дете всеки път.

За целта е нужно просто да се запасите с няколко пакета макарони, леща, царевично брашно, кус кус, широка мушама и достатъчно голяма пластмасова кутия. От тук нататък, вашата фантазията и интереси на вашето мъниче са водещите в генерирането на идеи. Създайте ферма, използвайки животинки, камъчета, и няколко кестена , поставени ги върху под от леща или черен боб на дъното на кутията. Добавете няколко дървени лъжици и купички, в които детето да приготви храна за любимците, загребвайки и пълнейки зърна в паничките. Важно е детето да има свобода на действие, и да бъде насърчавано в процеса на игра. В началото, децата не винаги знаят какво трябва да правят, но подкрепени от мама и тати доста бързо се ориентират в пространството и могат да играят с часове.

Позовете се на идеята с любима книжка, сюжет или герои. Използвайте материали, които провокират тактилността и въображението, като различни зърна, платове, естествени природни материали (жълъди, кестени, листа, камъчета, миди, пясък), хартия, целофан и др., за да пресъздадете обстановка или определено пространство (в гората, на морето, джунгла, летище, т.н.). 

Една от основните причини за интереса и ползите от този тип игра е възможността за манипулация на материи от страна на детето. Да играе с вода, да прави формички от лепкав пясък или просто да заравя ръчички в куп житни зърна създава усещането за допир и опознаване. Освен че е приятен, този процес е и изключително смислен за детето, давайки му усещането за принос, усвояване на умения и запаметяване.

3. „Готвене“

Освен, че готвенето е едно от любимите занимания на малките, този процес допринася изключително много за развитието и усъвършенстването на различни умения при децата, като най-вече: социално-емоционални, физически и когнитивни. Разбира се, не можем да очакваме един малчуган да нареже на ситно глава лук или да разбърка вряща супа на котлона, но със сигурност можем да му поверим обелване на краставица или морков с белачка, начупването на бисквитките за чийзкейк, намачкване на банан или декорацията на торта.

Тези действия влияят добре за стимулиране усещане за значимост при децата, дават възможност за дискутиране на продукти (кое е здравословно, кое не), научават децата на основни правила за безопасност в кухнята (пари, реже, остро е, люто е и т.н.), запознават се с характерни текстури, температура, вкусове.

 Вероятността, едно дете да обича да експериментира с храна и да похапва разнообразно е в пъти по-голяма, ако то е включено в процеса на приготвяне.  

4. „Цапащи игри“

Едва ли са много майките, които като чуят думите „цапане“ и „мазане“, с охота биха пуснали децата си да участват в подобен тип дейности. Да, „цапащите игри“ наистина внасят хаос и излизане от общоприетите норми за игра, но не е ли това един от най-добрите начини да запознаем детето реалистично със света, който го заобикаля? 

Да, лесно можем да покажем на детето цветенце в саксия, да разкажем как то расте в пръстта, как има листа, корен и стъбло. Можем да покажем как тати измива колата на автомивка, описвайки пяната и водата. Можем да прочетем книга за морското дъно и да видим, че водата в морето е синя. И някак, всичко описано, има предвидим лимит. Това е лимитът за усещане и допир. 

„Цапащата игра“ не създава граници, а генерира свобода на придобитите знания. Поощрява малките изследователи да боравят с материали и да правят заключения. Дава възможност за създаване на реален образ за истинските неща, които се случват около нас. 

Игра с пръснати морски обитатели в леген, пълен със сапунена вода, а защо не и малко синкава безвредна боя, която да покаже цвета на морето. Няколко накаляни детски колички, които малчо да измие с гъба и сапун в мивката. Защо не и да посадим семенца, заедно с мама, които да наблюдаваме как растат.

Това са само няколко идеи, които лесно можем да осъществим. Пригответе само една найлонова престилка, облечете детенцето с поизносени дрешки и позволете на „цапането“ да стане част от ежедневието.

5. „Бебемацаница и бои“

Работата с бои на водна основа и предоставянето на различни пособия за рисуване играят важна роля за развитието на креативност, пинсетен захват, желание за експериментиране резултат от смесване и получаване на цветове. Рисуването е прието като комплексен стимулатор за развитието на детския мозък. Разпознаването на цветове и прилагането им в ежедневието датира от най-ранна детска възраст, а един от най-естествените и атрактивни за децата начини за успех в тази насока е възможността за работа с бои.

При децата от 0 до 3- годишна възраст можем да говорим по-скоро за „цветна мацаница“, отколкото за контролирано изобразяване на нещо определено. Този процес, както може да се досетите, е доста цветен, мацащ и изпълнен с разноцветни пръсти и боядисани длани, което често отказва родителите от подобни инициативи вкъщи.

Използването на найлон или мушама, върху която да залепим голямо парче хартия (аз лично ползвам такава, която се продава на руло), дава възможност за предпазване на стените и пода от цветни петна. Предоставяйки подобно пространство за творби, позволява разгръщане на креативността, чрез свободата на движението. Дебели и тънки четки, памучни тампони, клечки за уши, нарязана гъба за миене са само част от подръчните ресурси, които ще обогатят опита на мъниците.

Не забравяйте, боите да са такива, че да се отпират от дрехи и повърхности, а за най-малките, може да приготвите домашни на базата на кисело мляко и боички за храна. Така, дори и да бъдат погълнати, не биха навредили. Дерзайте, включете собственото си въображение и дайте нужната безопасна свобода на своите мъници, за да бъдете съпричастни на детското щастие и свобода да изразяват емоции чрез мацане, месене, низане, мокрене и ще имате едно спокойно и способно да се концентрира в дейност дете още от най-ранна възраст. 

Организаторите на фестивала за ранно детско развитие „Девелопия“ се обърнаха към Българската Асоциация на частните училища и детски градини и нейните членове за коментар и съвети относно периода на Адаптация на детето в детска ясла/градина. По-долу членове на асоциацията споделяме за списание „9 месеца“ свои виждания и опитности, с идеята да бъдат от полза за всички майки и семейства, на които им предстои тази значима крачка.

• Какви са темповете на развитие при днешните деца в ранна детска възраст и защо им е необходима ранна социализация?
• Как да изберем правилното място за нашето дете?
• Какво е необходимо да се случи предварително за реализиране на успешна адаптация в частна детска ясла/градина?
• Какви специфични подходи се прилагат в частното образование за успешно адаптиране на малките деца?
• Често задавани въпроси и техните отговори при постъпване на дете в частна образователна институция.

Периодът до 7 години винаги е бил изключително бурен и определящ в развитието на човека. В същото време, специалистите по ранното детско развитие знаят, че периодът до 3- годишна възраст може да бъде определен като ключов. Според японски изследователи в областта каквото сме свършили до 3 години –  това е :).  Звучи преувеличено, но техните виждания стъпват на изследване на развитието на човешкия мозък в първите години след раждането и е установено, че над 70% от невронните връзки през първите три години вече са изградени. А до 6-7 годишна възраст- и голяма част от останалите. 

Това не изчерпва и не обобщава всичко, но е същностно в разбирането за важността на развитието през първите години на детето. Не че нещо е загубено безвъзвратно, но е далеч по-сложно впоследствие да променим вече изградени мозъчни „опитности и записи“, или да добавяме изцяло нови навици и умения в следващи възрастови периоди.

Мария Монтесори говори за „несъзнателния попиващ ум“ на децата до 3 години, когато тяхната вътрешна сила и определена сензитивност са толкова могъщи, че те успяват концентрирано и чрез естествен интерес да натрупат неимоверни умения за цял живот през лична опитност и преживяване. Колкото и невероятно да звучи, това е времето, в което детето, развивайки своята груба и фина моторика, развива бурно и своите практически, когнитивни и емоционални умения. Период на наистина невероятно интензивно развитие.

За да може това да се случи, е нужна добре обмислена, наситена, естетична и подготвена безопасна среда, в която с помощта на обучени професионалисти детето да експериментира свободно и да бъде навигирано и подкрепено  по правилен и развиващ начин.  

Разбира се, основна предпоставка са любовта, търпението и добрата грижа и внимание към нуждите на детето от страна на учителите – неговите ментори. Специалистите в детските градини знаят как търпеливо и вещо да насърчат развитието на детските умения за концентрация (умение, което се изгражда), развиване на мисловна дейност, себеуважение и уважение към околните, доверие в собствените сили, изграждане на самостоятелност, разбиране на емоциите и света като цяло. 

Общо правило е, че децата и хората по принцип изучават света и себе си чрез преживяване. 

Не е пресилено да се каже, че днешните деца идват на земята с много по-голям арсенал от възможности и ресурси, които прилагат бързо и интуитивно. Това е напълно естествено и в унисон с променящата се планета. Със сигурност, всеки родител е забелязал скоростта, с която едно малко дете се ориентира в технологиите. Освен това, стари парадигми, че детето до 3години взаимодейства основно със себе си, вече не са актуални. Децата вече се обучават и се свързват със себеподобни много по-рано, по-бързо и по-осъзнато. 

Не е пресилено да се отбележи, че в момента възрастните изследователи на ранното детско развитие спешно търсят механизмите и отговорите на бурното развитие и възможности на дребосъците. Защото скоростта на развитие и промяна надминават досегашните ни схващания.

В този ред, основното схващане за времето и възрастта, в които за едно дете е добре да тръгне на градина (да попадне в социална среда) и да се отдели от майката, вече е променено. Ако сте наблюдателни и искрени, ще усетите и видите как след 1г.2 м. – 1г.3м. -възраст вече не сте напълно достатъчни за търсещия ви приключения наследник. Вие и домашната среда винаги ще бъдете най-важния фактор в живота му, и пристан за любов, грижа и връзка с най-милите му същества. Родителите винаги са първите и най-важни учители на децата и основата за спокойно и щастливо развитие. Но не винаги родителите  разполагат с времето и възможността да предоставят на малките си деца насочено внимание, среда за взаимоотношения с връстници и ежедневен ресурс за тяхното обучение, които отговарят на сегашните възможности и търсения на децата им?

Децата могат много. Те не само учат бързо, наблюдавайки възрастните, но и имат нужда от пространство и условия, за да изградят самостоятелност и умения за здравословно общуване, грижа за себе си, околните, средата и планетата.

Когато усещате, че наближава времето  да се отделите и да пуснете детето на ясла/градина, е добре да бъдете подготвени за този момент – и вие, и детето.

Това ще осигури по-плавна и спокойна адаптация – и на детето, и на вас. Тръгването на ясла/градина обикновено е подтикнато от необходимостта майката да се върне на работа или, защото тя самата има желание да се завърне към социума и да се погрижи и за своите нужди, или понеже усеща, че детето вече се нуждае от повече разнообразие и възможности.  Каквато и да е видимата пряка причина, обикновено е микс от изброените и това е напълно нормално. Отдавна не живеем в бавен модел на ежедневие и във време, когато „цяло село отглежда едно дете“.

Така или иначе, във всяко решение има и добра страна и всеки човек има правото на различни избори според обстоятелствата и вярванията си. По-долу споделяме някои основни съвети и насоки за тези семейства, които избират да пуснат детето си да посещава целодневна детска ясла/градина. 

Според вашите вътрешни убеждения, като личности и родители, се запитайте и очертайте типа място, в което искате детето ви да расте и да се развива: какъв вид градина искате (държавна, частна, такава, която следва определена методология и защо), какъв е статутът на детската градина – разполага ли с лицензи (вкл. МОН) и регистрации   към необходимите контролни органи – това е свързано и със степента на легитимност и отговорността, която носи институцията, какви основни ценности, отношение, вярвания и подход прилагат там, на какво държите най-много – подредете по приоритети: методология, среда, наличие на двор, специализация на екипа, отношение, комуникация със семействата, занимания, включени в програмата, сила на общността, социална позиция и т.н., каква кухня ползва градината, локация, работно време, условия за прием и параметри на договора и др., какъв бюджет имате възможност да отделите и защо го правите – вярвате, че инвестирате в настоящето ви и в бъдещето на детето си, или ви е достатъчно да бъде добре нахранено, наспано и чисто.

Първият, най-съществен въпрос е свързан с избора на детско заведение /ясла или градина/.

Обиколете градините, които смятате за интересни и усетете мястото, отбележете си кои отговарят на изискванията и разбиранията ви.

Много е важно по времето на тези срещи да бъдете отворени и искрени – да споделите не само вижданията и очакванията си, но и да кажете за важни специфики от развитието и особеностите на вашето дете – хранителни и здравословни включително. Това ще позволи и на екипа да ви обясни какво могат да предложат и дали могат да се справят с очакванията ви и с нуждите на детето. Водете открит добронамерен диалог, за да разберете повече, включително да усетите „на втори план“ кой седи отсреща

Градината вероятно ще ви предложи след запознанството си с вас да заведете и детето на място – за да прецените и вие и екипа как то ще реагира на средата и ще взаимодейства с децата и учителите там, каква степен на готовност има да се отдели от вас. 

Имайте предвид, че процесът по избор е двустранен. Така е и в живота – за да можете заедно да вървите напред, е нужно и двете страни да намерят сходствата си и да изпитат симпатия един към друг. Доказано е, че над 75% от решенията си човек взима на базата на емоции, интуитивни усещания и субективни фактори, независимо колко на брой практични аргументи ще обяснят избора му. И отчетете, че всеки избор е житейски опит и той изгражда и развива и двете страни. Не се мъчете предварително да си гарантирате 100% вярност на избора. По-важното е да вземете решение с ясното съзнание, че то е добро в този момент и че от вас също зависи как ще се реализира. Когато усетите вашето място и хората там (защото всичко се прави от Хора), и ако детската градина отговаря на вашите критерии и разбирания, уговорете дата за старт и започнете подготовката на себе си и детето.

Добре е изборът на място  да е направен поне 3 месеца преди старта, за да имате време за осъзната подготовка. Важно е да знаете, че най-предпочитаните частни градини бързо запълват свободните си места.

Как да се подготвите предварително за това важно събитие за вас и вашето дете? 

Както вече обяснихме, мотивите да потърсите детско заведение за своето дете могат да бъдат разнообразни, но това е правилна крачка за неговото израстване. Между първата и третата година се утвърждава „Аз“-а у детето. То все още не е усвоило основни знания и умения да се справя само, но се чувства достатъчно уверено да опитва. Именно в този период е добре да започне емоционалното и физическо отделяне на детето от майката в част от неговия ден. Така връзката между тях се балансира и радостта от споделянето на изминалия ден и взаимност на близостта отново ги прави едновременно щастливи и пълноценни. Емоционалното отделяне на детето от родителите е едно от големите предизвикателства, пред които се изправя семейството. To e сложен процес, който се случва едновременно у детето, у родителя и между тях. 

Отделянето е задача на родителите, защото децата нямат зрелостта и механизмите да извървят самостоятелно този път. Те са силно емоционално зависими от преживяванията на възрастните. Обикновено, ако майката е готова да пусне детето си да излезе от симбиотичната им връзка, процесът се случва по-леко и неусетно, защото за децата отделянето е естествен процес. За родителите, обаче в много случаи това не е така. Поради различни причини отделянето на възрастния (най-често майката) от детето може да бъде болезнен процес, който се преживява като загуба. Родителите могат да изпитват тъга и обърканост от това, че детето им има все по-малко нужда от тях. Може да почувстват, че губят своята значимост или да изживеят екзистенциална криза. В тези моменти родителите може да не осъзнават напълно трудностите си, но резултатите от тях се виждат лесно в поведението на децата (твърде тревожни са, страдат много при раздяла). Поради силната си емоционална свързаност децата реагират с по-голяма и упорита съпротива на отделянето, когато усещат, че родителите им не са готови да ги пуснат.

Можем да потърсим корените на трудностите с отделянето на родителите в няколко посоки:

• липса на осъзнаване на процеса;
• фокусиране на личния живот изцяло върху детето;
• липса на отделеност от собствените родители;
• притеснения, свързани със здравето и развитието на детето.

Ако майката е готова да се справи с отделянето, може да подготвя детето, като разговаря с него по тази тема и като започне да го подготвя постепенно за това. Един от най-често задаваните въпроси от родители преди започване на градина е:  Кога детето е готово да тръгне на градина? Отговорът ни обикновено е: Когато майката е готова. Ето защо, мили мами, подготовката за прием в детска градина започва именно с вас.

Затова:

• Вътре в себе си приемете идеята, че раздялата с детето ви е за ваше общо добро, тя е естествена и ще увеличи качеството на ежедневието и на вас, и на детето. Също така ще ви даде възможност да бъдете по-пълноценни и да предоставите насоченото си внимание и обич по-концентрирано и в дълбочина във времето, когато сте заедно.
• Подгответе детето си за това, че то ще бъде на добро място и в добри ръце, че ще играе с други деца и ще научава нови интересни неща. Важно е детето да усеща вашата вътрешна положителна нагласа към тази промяна – като нещо, за което то вече е готово и пораснало. Обяснете му, че там ще има учители, които ще се грижат за него и ще му помагат, и на които може да се довери. 
• Когато родителите изпитват вътрешно недоверие и страх, детето усеща безпогрешно и впоследствие с лекота отразява страховете на родителите си.
• За екипа на градината също е ключово да усети вашето доверие, подкрепа и съдействие. Така, заедно ще постигнете най-доброто за Вашето дете. Подходът на дебнене и недоверие априори е предпоставка за изкривяване на реалността и нарушаване на отношенията ви. Не забравяйте – това ще рефлектира върху детето, защото децата са много сензитивни и ще усетят напрежението в отношенията, което ще се отрази и на тях.
• В крайна сметка, ако не желаете да поверите детето си в „чужди ръце“, по-добре изчакайте, или не го пускайте на градина. Родителската отговорност винаги е най-голяма, както и всяко родителско решение е свещено.

След като вече сте взели решение и избрали своето място, започнете и подготовката на вашето детенце.

• Уверете се, че всичко с медицинските му документи е наред – ако имате да     наваксвате с ваксини, или друго. Запознайте се с Правилника за дейността и Правилника за вътрешния ред на детската градина. 
• Адаптирайте дневния режим на детето с този в градината – време за ставане, сън, хранене. Поръчвайте храна от кухнята, която ползва градината (ако използва кетъринг)
• Много важно: подкрепете детето си в изграждане на умения и навици за самостоятелност  – хранене, обличане, събличане. Ограничете разнасянето на ръце на детето, особено ако е проходило; опитайте да се отделите от него във времето за сън, ако спите заедно. Имайте предвид също, че ако кърмите детето си, симбиотичната ви връзка с него е много силна и тръгването на ясла/градина ще бъде много по-трудно.
• Можете от време на време да минавате покрай избраната градина, за да поговорите с него къде ще ходи. При възможност, уговорете с екипа предварително ден, в който то може да поиграе с децата  (вътре, или на двора – според практиката на градината). През това време бъдете наоколо, но не залепени за детето си.

Как протича процесът на адаптация в частните детски заведения?

• Адаптация с родител. Този модел е изключително успешен. Родител идва с детето в детската градина/ясла в рамките на няколко часа, в няколко последователни дни преди реалното постъпване на детето. Присъстват в съответните режимни моменти, като родителят участва като наблюдател, но има възможност да се включи в заниманията с всички деца. Може, междувременно, да разговаря с учителя, да сподели някои особености на своето дете и да „види отвътре“ как се случват нещата в групата. Това дава много спокойствие и облекчение на тревожната майчина душа, изгражда се бърза приятелска връзка и доверие към педагозите. Често възниква въпросът дали останалите деца не страдат, виждайки нечия майка или баща в групата. Ами, не. Те са достатъчно социални и дори проявяват откровен интерес и любопитство към госта им. Поради извънредната обстановка през последните месеци, този модел е леко променен и родителите могат да присъстват само на двора. 
• Почасова адаптация.  Първия ден децата се приемат за два часа престой.  Според това как детето се чувства през тези два часа, се определят часовете за престой за следващите дни. Постепенно се натрупва времето за престой, за да се избегне травмиране на детето и родителите.
• Полудневна адаптация. Отново, според индивидуалната рефлексия на детето, то може да посещава полудневно детското заведение за по-продължителен период и, когато от страна на семейството и на педагозите се прецени, че вече се чувства достатъчно уверено в новата среда, да премине към целодневен престой.
• По време на адаптацията на родителите се изпращат снимки и клипчета от различни режимни моменти, в които детето участва, за да бъдат съпричастни към този процес и спокойни за своето дете. 
• Обикновено се изготвя график за прием и адаптация на новите деца, според който не се допуска повече от едно ново за седмица.
• Децата от големите групи се включват с голяма грижовност в грижите за малките и с това много помагат за тяхното безболезнено включване към живота на детската градина. Това е възможно, тъй като в частните детски градини е развито чувството за споделеност и общност на всички нива и във всички възрасти. 

Частните детски ясли и градини имат своята специфика и разнообразие както по отношение на образователния процес, така и в подхода към адаптацията на децата. Именно в тези различия се крие тяхната уникалност. Независимо от това, водеща е идеята ни, като учители и пазители на децата,  да ги научим, че светът е едно добро и прекрасно място, в което те са призвани да творят и взаимодействат – като спокойни, хармонични, осъзнати и щастливи хора.

Успешна е тази адаптация, при която детето влиза с усмивка и нетърпение в детската градина, знаейки, че там го очакват интересни занимания, свободни игри, добри приятели и много любов от страна на възрастните. Това дете е приело правилата на групата, режима на детската градина и се е приспособило като съчленена единица към малкия социум, към който чувства принадлежност и осъзната собствена значимост. 

То заживява щастливо в границите на този социум, с неговия колорит от атмосфера и персонаж. Често родителите се отнасят предубедено към поставянето на граници и правила, възприемат ги като ограничаване на свободата му, но всъщност става дума за висша форма на любов, защото малките деца функционират спокойно и щастливо, когато има граници, правила и рутина в ежедневието им. Това им дава вътрешното усещане за сигурност и безопасност, както и не ги натоварва с отговорност, която не са в състояние да поемат. Не само, защото нямат житейски опит, но и защото да си малък в големия свят може да е страшно и рисковано, ако не усещаш подкрепата на възрастния и не знаеш, че средата е безопасна. 

Надяваме се с това изложение да сме ви били полезни, мили родители, в избора на детско заведение и да сме успели поне малко да ви ориентираме в не толкова сложния, но важен процес на адаптация. Въпросите са много, но тук ви предлагаме някои от  най-често задаваните от родители и техните отговори, свързани с адаптацията и живота на децата в частните детски градини.

Как заспиват сами децата?

Приспиването на децата при нас е най-леката част от периода на адаптацията. Децата се уморяват много повече от общуването и взаимодействието с други деца, отколкото ако са у дома. По обяд просто им се доспива. Независимо, че децата са малки, те са социални същества, точно колкото нас. Те се опитват да се приобщят към групата и да се идентифицират с нея. Когато виждат как другите деца лягат и заспиват, те постепенно започват да постъпват по същия начин – лягат, лежат и тишината ги унася в сън. В много детски градини е възприета практиката преди сън да се чете приказка.  

1. Какво правите, ако някое дете през деня прояви симптоми на болест?- Веднага информираме родителите /това се прави от медицинската сестра/ за състоянието на детето и те са задължени да си го вземат. В детската градина не се дават лекарства без разрешение на родител и обикновено това е нещо температуропонижаващо в случай на хипертермия. 
2. Как приучвате децата да ползват тоалетна/гърне? – Този процес е двустранен и се случва в пълно единодействие и споделеност със семейството. 
3. Как се справяте с деца, които плачат или са тревожни?- Тук рецептата е една- с много любов, с поведение при което децата усещат сигурност и разбиране. Обикновено, това се случва с гушкане при по-малките.
4. Дали и моето ще се научи като другите така да се хваща за ръце, да се организира в кръгчето и да прави с тях еднакви неща?- Това се случва бързо и неусетно. Децата чувстват необходимост да бъдат приети и е обосновано от присъщата за възрастта им склонност за подражание и повтаряне на модели. 
5. Ще проговори ли детето като го запишем на ясла? – Всяко дете е със собствен темп на развитие, дали ще проговори няма как да се каже категорично. Но е сигурно, че детето ще развие желание за комуникация с другите деца, което ще подпомогне развитието на речта. 
6. Какво се очаква да постигне детето през тази учебна година?- Минималните постижения са свързани с държавните образователни стандарти, зададени от МОН. От там нататък ние следваме интересите и развиваме уменията на детето, за да му дадем успешен старт за училище и за живота и да го изградим като качествена личност.
7. Как се справяте с агресивни деца?- С много търпение и нетърпимост към подобни прояви. Работим със семействата, за да ги насочим как да разговарят с тях, да открием евентуални дефицити в средата, които провокират подобно поведение и да компенсираме тези фактори с обич и разбиране към чувствата на детето. 

 По всички въпроси действаме като екип: институция, педагози и родители. 

Всяко едно дете е различно, всеки един случай е различен, но е важно екипът да има капацитета да подходи индивидуално към Вас и Вашето дете. Затова, уважаеми родители, дайте си време да изберете правилното място, питайте и преценявайте внимателно. След като изберете Вашето място, дайте време на детето си да свикне. Обикновено става по-лесно, отколкото си го представяте.

• Наредба 2 от 2013г за здравословното хранене на децата от 0 до 3 години
• Наредба 6 от 2011г. за здравословното хранене на децата от 3 до 7 години
• Наредба 2  от 20.01.2021г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните в детските заведения.

Няма да влизам в подробности по тях, но тези наредби регламентират както разнообразието в детското меню, така и качествения и количествен състав на храните за различните възрасти.

В яслата, например, се избягва употребата на сол, захарта е в минимални количества, не се допускат растителни мазнини в млечните продукти, забранено е да се пържи храната. 

Ежедневно се предлагат следните храни: зърнени и/или картофи, зеленчуци, плодове, мляко и млечни продукти, белтъчини/ различни меса, риба, яйца, бобови/

Веднъж седмично е задължително да има риба. Два пъти седмично е задължително да има бобови- боб, леща, нахут.

За децата в градинска възраст ежедневно трябва да се дават:

• 300-350г плодове и зеленчуци; 
• 350-400г мляко и 30г млечни /сирене, кашкавал/
• Веднъж седм.риба
• Два пъти седм.бобови
• Захар- до 15-17гр дневно;
• Сол-  до 3гр. Дневно;
• Шоколади и сладкарски изделия- до два пъти седмично

Това са разпоредбите за здравословно хранене на децата. Това са и условия за развиване на всички органи и системи в периода на израстване, за здравето на психиката и ума. 

Родителите, които са загрижени и запознати с тези норми, още в най-ранна детска възраст захранват и създават такива хранителни навици у децата си. При постъпване в детско заведение, те се хранят с охота, чувстват се спокойни и не прегладняват до вечерта.

Но, за съжаление, не всички деца имат такъв режим. Много от тях очакват с нетърпение да си тръгнат, да влязат в близкия хранителен магазин и да им купят всякакви захарни и тестени лакомства от там. Това се случва преди вечеря. Съответно, след тази калорийна вакханалия, те отказват и да вечерят пълноценно. Родители често споделят, че вкъщи децата са нервни, неспокойни, превъзбудени и трудно заспиват. Ами, ето причината в повечето случаи.

Какво правим в детската градина, за да преодолеем такива проблеми?

Отново – учене чрез преживяване. Готвим, украсяваме, сервираме. Организираме поне два кулинарни дни в седмицата, когато децата месят с пълнозърнесто брашно и естествени подсладители, белят яйца и правят своя яйчен пастет със сирене, мажат филии, правят си плодови салати, пици и др. Храната, приготвена с настроение и собствен труд им е винаги вкусна. Такъв подход приучва и най-злоядите към навици да се хранят, заедно с останалите и в същото време. Носи положителна емоция и наслада от храната. 

Друг начин е приучване към подреждане на масата по протокол: салфетка, цветово съчетаване на прибори и посуда, сервиране. Като в целия този процес те участват активно.

Провеждаме и тематични дни, посветени на здравословното хранене и здравословния начин на живот. Това обогатява представите им за съдържанието и значимостта на храната. 

Никога не се насилва дете да изяде нещо, което не желае. Никога не се заплашва или стимулира с обещания за награди храненето. 

Честото водене в изискани ресторанти и обръщане на внимание върху  естетиката в храненето, формира и съответната култура и отношение у децата.

Не случайно вече говорихме и за семейните стереотипи. 

В детската градина, при постъпване, родителите попълват анкета относно хранителните особености на децата си: имат ли установени алергии, непоносимости, храни с които не са захранени, какви ценности относно храненето споделят, какво харесва или не харесва детето. От там нататък изграждаме непосредствена ефективна комуникация със семейството относно развитието на хранителните навици при детето. 

Играта, освен проекция на реалностите, всъщност е най-мощният фактор за тяхното безпроблемно приемане от подрастващите.

В нея децата се опитват да задоволят своите желания, да овладяват своята тревожност и да изпитат удоволствие. Тя им позволява да проявят противоречиви чувства и настроения, скрити дълбоко в тях или неосъзнати, както и да се заявят пред света чрез образа на своя любим герой. В играта изграждат своята личност, преминавайки през всемогъществото на героя, в който се превъплъщават или постигайки въображаеми цели като построен небостъргач, каране на самолет, кола, сготвяне на вкусна храна и т.н. до безкрай теми в играта.

От друга страна, процесът на манипулация и взаимодействие в играта стимулира развитието на различни умения, свързани с фина и груба моторика, функции на мисленето и паметта, въображение, социални умения и поведенчески навици.

Играта притежава особеността да се развива и променя във времето. Тя по същество няма връзка с полов диморфизъм. 

Случва се да видите вашето момченце с герданче на врата или да поиска пръстенче като на Лили. Също, малката госпожица може да се държи като супермен, да иска да бъде футболист и да отказва рокли и панделки. Приемете, че това е етап от тяхното осъзнаване и плод на детско любопитство. Неправилно е в този период детето да бъде определяно като „женчо“ или „мъжкарана“ и изобщо да им се пришиват епитети, с които да свикват. Във всяко отношение. Трябва да се поставят граници, че това е само игра. Наблюдавайте детето, ако се чувствате притеснени за неговото полово самоопределяне и тактично го насочвайте. Но е абсолютно неправилно да му се внушават каквито и да било особености. Ето и няколко съвета за действие. Ако вашето момиченце напълно отрича фибички и шнолки, а му подарят такива, не реагирайте категорично: „О, тя не понася такива!“ Благодарете и научете и детето да благодари за подаръка. А после ги оставете някъде с уговорка да почакат докато детето пожелае да има такива.

Ако вашето момченце настоява да му купите от магазина куклата с прекрасна рокля и дълга коса, може да го направите с уговорка след като я разгледа и поиграе, да я подарите на негова приятелка, която си няма такава кукла.

Играта на децата има своите странности, които понякога са необясними. Но именно реакцията на възрастния към тези странности може да стимулира или осакати необратимо детската психика. Затова е необходим правилен подход и превантивна информираност. 

Често се случва децата да чупят играчки, да им „отмъщават“, да ги разхвърлят яростно. Също много от тях не знаят как да посрещат и преживеят загуба в игра или играят нечестно, за да спечелят те.  Ако не са научени или по-точно са отучени от умението да играят и се забавляват сами, те често скучаят и стават необщителни. 

И, не на последно място по важност, много деца се пристрастяват към електронните устройства и играта, която те предлагат. 

За всяка такава индикация се изисква специфичен подход от страна на възрастните. За да променим хода на играта понякога е достатъчно само да предложим нова игра. Да заменим една активност с друга и да го направим по увлекателен начин, без императивност. 

Как се заменят игри?

Нека ги разделим по видове:

• Сюжетни игри- те са присъщи на децата от 3-4-годишна възраст.
• Сюжетно-ролеви игри- от 4-5-годишна възраст
• Театрализирани игри- от 4-годишна възраст
• Конструктивни игри- от 3-годишна възраст
• Дидактични и автодидактични игри- от 4-5-годишна възраст
• Подвижни игри- от 3-годишна възраст
• Ситуационни игри- от 5-6-годишна възраст.

Ако играете игра тип „Не се сърди,човече“ и детето се изнерви или не желае да продължи, това е тип Автодидактична игра. Веднага може да „построите“ кула от взетите пионки и да преминете към конструктивна игра или да определите цветове на различни царства и да се „промъкнете“ с пионките там. 

Ако продължително време играете на „Гоненица“ или „Криеница“, може да преминете към по-спокойна игра. Да замените подвижната с дидактична, напр. карти-мемори, редене на пъзел или конструктивна- Лего.

Но е важно да не спирате играта рязко, защото у детето остава една празнота и чувство за незавършеност и неудовлетвореност. 

• Как да заиграем детето, когато е в лошо настроение?
• Защо децата имат предпочитани партньори за игра?
• Как се развива играта с порастването на детето?
• Кои играчки са „подходящи“?

Тези и други въпроси ще разгледаме в следващите статии за играта.