Сензорни игри- игри с ръце, допир, докосване, мачкане, изследване, мазане, цапане. Все по-популярни напоследък и все по-често препоръчани като средство за отглеждането и здравословното развитие на малките деца. Защо сензорни игри? С какво подобен тип занимание би заменило скъпото, интерактивно мече, което ходи само, пее песнички и брои до 10 на английски език?

Сензорните игри са, може би, най-старите като вариант игри. В миналото децата са живели сред природа и стопански дворове пълни с животинки, майките и бабите са месили тесто всеки ден, а събирането на зърна не е било планирано занимание а ежедневна, битова нужда. Тогава те са претворявали в игра целия този необятен свят от материали, присъстващи естествено в тяхното ежедневие.

Да, знам, тези игри в днешните апартаменти и затворени помещения, в които живеем, ЦАПАТ, цапат доста и създават хаос. Не стига всичко останало, което трябва да свършим, като майки, домакини и работещи жени, но и да съберем един килограм пръснат ориз от пода в целия хол някак идва свръх. 

Тук е моментът, в който обаче, ако сме решени да предоставим един добър, лесен за изпълнение и бюджетен начин за игра-изживяване на малкото ни съкровище, трябва да превъзмогнем някои от нормите ни за чистота и подреденост и да се впуснем в едно дълго и увличащо пътешествие с опознавателна цел.  Сензорната игра е изследователска игра, която разгръща компилация от сетива, като вкус, мирис, зрение и допир, като позволява на детето да определя позицията на своето тяло в пространството, да се движи свободно, да балансира. 

Доказано е, че сензорните (цапащи) игри, в които има замесени различни битови и природни материали като, зърна, брашно, пластилин, вода, лед, кал, пясък, желе, ароматни подправки и т.н., могат да бъдат изключително стимулиращи както за когнитивното, така и за физическото развитие и здраве при малките деца.

Фина и груба моторика, образуване и надграждане на речта, социално – емоционални умения, фантазия креативност, намиране на правилните решения в дадена ситуация. Това са само част от ползите, които наблюдаваме при децата, имащи ежедневната възможност да играят игри със сензорен характер. Накратко, скъпи родители, колкото и да не ни допада идеята за хаотично ровене в леген с изсипани макарони, изцапани дрешки и уста пълна със сурови овесени ядки, грабвайте една стара мушама, голямо пластмасово корито и пуснете децата да се УЧАТ ЧРЕЗ ИГРА!

Днес, базирайки се на опита ни от първо лице и съдейки по резултатите, демонстрирани от децата, с които работим, ви предлагаме един „Идейник“, в който включваме няколко основни сензорно-стимулиращи компонента, с участието на които можете да създадете безброй игри с ръце за вашите мъници вкъщи.

1. Игра с пластилин

Играта с разноцветен пластилин е едно неповторимо изживяване за малките ръчички. Освен, че мачкането, разточването, оформянето на топчета и формички е забавен и увлекателен процес, играта с пластелин спомага и за укрепването на малките мускулчета на детските пръсти – същите тези, с които децата ще се учат да държат и да пишат с молив и химикал в бъдеще.

Домашно приготвен или купен от магазина, пластилина допринася и за развитието на социални и емоционални умения при по-срамежливите мъници, разгръща фантазията на тези, които не са сигурни какво да правят с ръчичките си и подпомага речевият запас. 

Вкъщи, лесно може да разнообразявате играта с пластилин, като освен малките, пластмасови формички, предложите на мъничето предмети от кухненският шкаф, истинска дървена точилка, гребен, кестени, листа и всякакви други предмети, които биха били предпоставка за интересен и тематичен сценарий за отворена игра.

2.  „Игра в Сензорна кутия“

Всички знаем какво е пясъчник и колко много децата се забавляват, когато играят в него. Представете си сега една коляма пластмасова кутия/контейнер/леген, в който детето, играейки може да се настани или да движи ръцете си свободно, да изучава различни текстури, да манипулира с материи, да пълни и изпразва купички, чашки, капачки или хартиени рула.

„Сензорната кутия“ дава истинска възможност да разгърнем въображението си като експериментираме и предлагаме разнообразна игра на нашето дете всеки път.

За целта е нужно просто да се запасите с няколко пакета макарони, леща, царевично брашно, кус кус, широка мушама и достатъчно голяма пластмасова кутия. От тук нататък, вашата фантазията и интереси на вашето мъниче са водещите в генерирането на идеи. Създайте ферма, използвайки животинки, камъчета, и няколко кестена , поставени ги върху под от леща или черен боб на дъното на кутията. Добавете няколко дървени лъжици и купички, в които детето да приготви храна за любимците, загребвайки и пълнейки зърна в паничките. Важно е детето да има свобода на действие, и да бъде насърчавано в процеса на игра. В началото, децата не винаги знаят какво трябва да правят, но подкрепени от мама и тати доста бързо се ориентират в пространството и могат да играят с часове.

Позовете се на идеята с любима книжка, сюжет или герои. Използвайте материали, които провокират тактилността и въображението, като различни зърна, платове, естествени природни материали (жълъди, кестени, листа, камъчета, миди, пясък), хартия, целофан и др., за да пресъздадете обстановка или определено пространство (в гората, на морето, джунгла, летище, т.н.). 

Една от основните причини за интереса и ползите от този тип игра е възможността за манипулация на материи от страна на детето. Да играе с вода, да прави формички от лепкав пясък или просто да заравя ръчички в куп житни зърна създава усещането за допир и опознаване. Освен че е приятен, този процес е и изключително смислен за детето, давайки му усещането за принос, усвояване на умения и запаметяване.

3. „Готвене“

Освен, че готвенето е едно от любимите занимания на малките, този процес допринася изключително много за развитието и усъвършенстването на различни умения при децата, като най-вече: социално-емоционални, физически и когнитивни. Разбира се, не можем да очакваме един малчуган да нареже на ситно глава лук или да разбърка вряща супа на котлона, но със сигурност можем да му поверим обелване на краставица или морков с белачка, начупването на бисквитките за чийзкейк, намачкване на банан или декорацията на торта.

Тези действия влияят добре за стимулиране усещане за значимост при децата, дават възможност за дискутиране на продукти (кое е здравословно, кое не), научават децата на основни правила за безопасност в кухнята (пари, реже, остро е, люто е и т.н.), запознават се с характерни текстури, температура, вкусове.

 Вероятността, едно дете да обича да експериментира с храна и да похапва разнообразно е в пъти по-голяма, ако то е включено в процеса на приготвяне.  

4. „Цапащи игри“

Едва ли са много майките, които като чуят думите „цапане“ и „мазане“, с охота биха пуснали децата си да участват в подобен тип дейности. Да, „цапащите игри“ наистина внасят хаос и излизане от общоприетите норми за игра, но не е ли това един от най-добрите начини да запознаем детето реалистично със света, който го заобикаля? 

Да, лесно можем да покажем на детето цветенце в саксия, да разкажем как то расте в пръстта, как има листа, корен и стъбло. Можем да покажем как тати измива колата на автомивка, описвайки пяната и водата. Можем да прочетем книга за морското дъно и да видим, че водата в морето е синя. И някак, всичко описано, има предвидим лимит. Това е лимитът за усещане и допир. 

„Цапащата игра“ не създава граници, а генерира свобода на придобитите знания. Поощрява малките изследователи да боравят с материали и да правят заключения. Дава възможност за създаване на реален образ за истинските неща, които се случват около нас. 

Игра с пръснати морски обитатели в леген, пълен със сапунена вода, а защо не и малко синкава безвредна боя, която да покаже цвета на морето. Няколко накаляни детски колички, които малчо да измие с гъба и сапун в мивката. Защо не и да посадим семенца, заедно с мама, които да наблюдаваме как растат.

Това са само няколко идеи, които лесно можем да осъществим. Пригответе само една найлонова престилка, облечете детенцето с поизносени дрешки и позволете на „цапането“ да стане част от ежедневието.

5. „Бебемацаница и бои“

Работата с бои на водна основа и предоставянето на различни пособия за рисуване играят важна роля за развитието на креативност, пинсетен захват, желание за експериментиране резултат от смесване и получаване на цветове. Рисуването е прието като комплексен стимулатор за развитието на детския мозък. Разпознаването на цветове и прилагането им в ежедневието датира от най-ранна детска възраст, а един от най-естествените и атрактивни за децата начини за успех в тази насока е възможността за работа с бои.

При децата от 0 до 3- годишна възраст можем да говорим по-скоро за „цветна мацаница“, отколкото за контролирано изобразяване на нещо определено. Този процес, както може да се досетите, е доста цветен, мацащ и изпълнен с разноцветни пръсти и боядисани длани, което често отказва родителите от подобни инициативи вкъщи.

Използването на найлон или мушама, върху която да залепим голямо парче хартия (аз лично ползвам такава, която се продава на руло), дава възможност за предпазване на стените и пода от цветни петна. Предоставяйки подобно пространство за творби, позволява разгръщане на креативността, чрез свободата на движението. Дебели и тънки четки, памучни тампони, клечки за уши, нарязана гъба за миене са само част от подръчните ресурси, които ще обогатят опита на мъниците.

Не забравяйте, боите да са такива, че да се отпират от дрехи и повърхности, а за най-малките, може да приготвите домашни на базата на кисело мляко и боички за храна. Така, дори и да бъдат погълнати, не биха навредили. Дерзайте, включете собственото си въображение и дайте нужната безопасна свобода на своите мъници, за да бъдете съпричастни на детското щастие и свобода да изразяват емоции чрез мацане, месене, низане, мокрене и ще имате едно спокойно и способно да се концентрира в дейност дете още от най-ранна възраст.